За жените и шамарите ...

"Господи, моля те, дай ми: Мъдрост, за да разбирам жените, Любов, за да им прощавам, И Търпение към техните настроения. Защото, Господи, ако поискам Сила, Ще ги бия до смърт..."

Това прочетох някъде. Идейно, но не истина...
Това да биеш жена, т.е. не, поправка, да удариш жена е равносилно на престъпление.
Сутринта си чакам трамвая. На спирката млад мъж и приятелката му, може би, а може да му е била жена, нямам идея. Та седим си ние и чакаме, в един момент, те започват да си викат. Доста на висок тон, между другото, което смути хората на спирката. Караха се около 10 минути, и то за глупост. Видиш ли, тя искала той да вземе такси и да я закара до работа, защото тя пък не могла да стане навреме и закъснявала, а тя никога не закъснявала - принцип. Тоя па, нямало да вземе такси, не защото нямал пари, а защото не обичал таксиметровите шофьори - принцип. И след 10 минутни препирни, оня се ядоса и такъв шамар и завъртя ... Направо ми идеше да отида и аз да му завъртя един подобен. Добре, че дойде трамвая тъкмо тогава. И караниците спряха. В трамвая се извинаха един на друг, той обеща, че няма да се повтори, а тя - че няма да става късно. Обещаха си романтична вечеря, той обеща изненада. Кой на кой, колко е простил е една трета тема.
Според мен, както се казва - Където е текло някога, пак ще тече след време. В случая, щом един път я е ударил, най-малкото ще посегне пак. Дано не съм прав - симпатични хора бяха.
Та хора, обичайте се, въпреки, че понякога ви иде да мразите...

За вас жени!