Старата жена, която продаваше вестници ...

Малка бутка, някъде зад спирка на градски транспорт...
Стара вдовица продаваше вестници. Пъргаво връщапе ресто, въпреки възрастта си, опитваше се да говори с хората, да предаде оптимизва и позитивизма си на тези сиви лица...
На ден минаваха много хора, но имаше и редовни клиенти, които за месеците не бяха отронили даже и "Добър ден!" - всички сиви и мрачни, замислени за дните, които минаваха като зрънца пясък в часовник.
Днес минах от там, много рядко съм си купувал билети или вестник, и винаги поздравявам, пожелавам хубав ден, бях се запознал преди време с жената ... Днес старицата я нямаше. Вместо нея имаше една леко мургава женица, която говореше развален български. Попитах я къде е леля Дора, а тя ми каза, че била болна и нямало да идва известно време. Купих си вестника, продължих и на електрическия стълб малко по нагоре видях некролога на леля Дора...
Това е нещо нормално, хора умират и се раждат постоянно. Хора страдат, биват ранявани постоянно.
Надявам се само, женицата да е живяла добре и да не е била сама в последните си минути...