Одисея за приключенията на Великия Герой Бьорн или "Божествена комедия". Глава 1 - ДЕВИЦАТА КРАЙ РЕКАТА ЧАСТ 2

Одисея за приключенията на Великия Герой Бьорн
или "Божествена комедия"

ДЕВИЦАТА КРАЙ РЕКАТА
ЧАСТ 2

На следващия ден той вече си имаше план. Зората още не бе пукнала когато той стигна реката и започна да бере цветя. Наоколо растяха чудесни червени и жълти горски цветя и той не се спря докато не събра толкова колкото можеше да носи в прегръдката на двете си ръце. Сетне ги посипа по брега, където Фрея се събличаше и къпеше. Фрея, да, така я бе нарекъл в мислите си Бьорн, тъй като не знаеше името й. Понякога се чудеше дали наистина не е самата богиня, защото той бе чувал, че някои от боговете кръстосват света като обикновени смъртни. Когато намери килима от цветя достатъчно хубав, Бьорн се отдалечи и зае позицията си скрит зад дърветата. Когато тя не дойде, той не се отказа, а повтори всичко и на следващите дни. С всяка изминала сутрин растеше копнежът му да я зърне отново, а с него и килимът от цветя. Когато дойдеше новият ден Бьорн хвърляше старите цветя в реката и носеше свежи.

На шестия ден откак започна новата си практика Фрея отново дойде. Бьорн наблюдаваше реакициите й с трепетно вълнение. Младата жена веднага забеляза цветята и се наведе да ги огледа. Изненадата й беше очевидна дори от разстоянието, на което беше ловецът. Тя взе едно червно цветче и го поднесе до ноздрите си; усмивка заигра на устните й. Бьорн си помисли, че вече е готов да умре щастлив.

Тогава изглежда й дойде на ум, че някой ги е набрал, а не са се появили там просто така и се заоглежда. Бьорн застина. Той не искаше тя да го види; искаше само да се наслади на гледката от плуването й още само веднъж. Фрея дълго време оглеждаше околността, но така и никой не видя. Накрая сви рамене сама на себе си и отново се съблече и се изкъпа. Когато излезе и заплете плитката си, девойката взе от цветчетата в краката си и ги закичи в косите си. Бьорн реши, че никога не се бе чувствал по-поласкан.

Другата сутрин той подготви ритуала си както обикновено и отново се скри, въпреки че знаеше, че тя едва ли ще дойде толкова скоро. За негова най-искрена изненада по-рано дори от обичайното, Фрея пристигна и първото, което стори, бе се нарадва на килима от цветя. Тя заравяше пръсти в цветчетата, миришеше ги, галеше ги. Бьорн само си мислеше колко му се иска да е горско цвете в този миг. След като отново изучи брега и не видя нищо, момичето се усмихна широко и влезе да се къпе, а когато си тръгна си направи букетче от килима и го отнесе със себе си.

Когато на следващия ден призори тя отново се върна, ловецът вече бе избрал друга, по-близка позиция да я наблюдава. Сега ежедневието му се заключаваше в ставане преди изгрев, разходка до реката където береше цветя и ги пръскаше по брега, в лов следобяд и ден изпълнен с мечти и терзания. Ами ако тя научеше кой е той? Или ако спреше да идва? Или ако станеше нещо лошо с нея? Самата мисъл го изпълваше с ужас.

Предната нощ след упорита борба, Бьорн, дивият ловец от гората както го наричаха селяните, бе признал пред себе си, че е влюбен до уши в момичето от реката, чувство, за което преди бе чувал в песните, но смяташе за невъзможно. Никога не бе имал близък човек освен баща си, нито му липсваше човешка компания, но едва когато бе открил дивното същество, така красиво и различно от него, той се бе почувствал истински самотен. Да си влюбен бе сладко, но и много мъчително.

Този път Фрея се отдалечи в другата посока и Бьорн трябваше добре да се протегне да я гледа. Бе застанал на ръба до реката скрит в един храсталак. Ала тя се отдалечаваше още и още. Какво да стори? Бьорн пристъпи по-близо и източи врат. Да, така гледката бе много по-добра. Колко хубаво…

Преди да се усети, почвата под него поднесе и Бьорн полетя към водата.

Младият ловец се бе изправял лице в лице с мечка и глигани преди, но никога не бе изпитвал такъв ужас като в момента, когато прикритието му бе разрушено и той цопна в реката. Плитко беше; удари се в дъното и го заболя. Объркан, смутен, ужасен, той опита да се изправи, за да побърза да побегне.

Ала момичето го изпревари. По-бързо, отколкото той бе очаквал от нея, тя заплува към източника на шума и го достигна преди той да се е окопитил.

Младата жена, все още гола и мокра, се надвеси над него и го зяпна. Бьорн забеляза с възхищение колко прекрасни са облите й гърди и колко нежна и бяла изглеждаше шията й. Само поглед бе нужен на девойката да осъзнае, че на ловеца му няма нищо. Тогава загриженото й изражение мигом се смени с гримаса.

Тя се стори невероятно красива на Бьорн. "Ти Фрея ли си?" попита той глуповато.

Очите на момичето се разшириха леко от смаяване. "Аз? Не…" каза тя. Имаше чудесен мелодичен глас, реши той. Тогава очедивидно я осени едно логично разкритие. "Ти ли береше цветята?"

Бьорн сведе поглед надолу. Той напълно осъзнаваше жалкото положение, в което се намираше. Вече не смееше да я погледне. Все така му се искаше да я докосне, ала не можеше и да си помисли да го стори. Накрая кимна, че е бил той.

"Защо?" настоя тя.

"Защото си много красива." Бьорн никога не бе бил по-искрен в живота си.

Неочаквана усмивка изгря на лицето й, а руменина покри бузите й. Сякаш ясно слънце обля мрачния свят на Бьорн. Тя беше заслепителна.

"Не ти се сърдя," каза тя най-сетне. "Ще плувам го брега. Ти стигни както можеш." И без повече приказки момичето наистина го направи.

Бьорн прокле сто пъти глупостта и недодялаността си и се измъкна от водата. Беше мокър, а дрехите страшно тежаха. Бог знаеше колко жалък и грозен изглежда с мечешката си външност и съсипаните кожи. Идеше му да умре.

Ала все пак той заобиколи по брега и стигна до нея. Тя вече беше облечена в ризата си и седеше кротко на килима от цветя. Имаше няколко от тях пръснати в скута й. Когато го чу да се приближава, девойката вдигна поглед към него и сините й очи се приковаха в него.

"Какво правиш в гората толкова рано?" попита го тя.

"Аз живея тук."

"В гората?" момичето се учуди искрено. "Имаш ли си име?"

"Бьорн," кимна той смутено. Беше негов ред да се изчерви.

"Е, Бьорн, мен ще ме чакат. Трябва да си ходя. Благодаря ти за цветята. Много са хубави."

Той се усмихна широко. Тя му отвърна със същото.

"Аз съм Ингрид," представи се момичето. На Бьорн ли му се струваше само или лицето й наистина накак сияеше? Сърцето му туптеше толкова силно, че той се страхуваше, че тя ще го чуе.

"Ингрид," повтори той бавно. "Ингрид."

"Ингрид." Тя се надигна. Бьорн забеляза как гърдите й се вдигат и отпускат с дишането й под тънката риза. "Довиждане, Бьорн."

Сега бе моментът да действа. Младият мъж докосна ръката й съвсем леко с върха на пръстите си. Допирът го изпълни с необикновена тръпка.

"Ще се върнеш ли утре?" попита я той с надежда.

"Ще се върна," обеща тя и си тръгна.