Кратки и глупави мисли за живота ...

Много хора се питат какъв е смисала на живота и защо сме родени ...
Аз пък се питам какво е живота, и винаги съм си мислел, че всъщност това е първия въпрос, защото като знаеш нещо какво е по-лесно можеш да му разбереш смисъла...
Всеки от нас поне веднаж си е „говорил” с морето, поне веднаж се е заглеждал в морските вълни. Всяко нещо на този свят си има душа и живот. И за всяко нещо неговия си живот е кратък – никога не стига. Вълните ... дали пък човешкия живот не е низ от вълни? Човек се сблъсква с какво ли не през живота си, с някои неща по-силно, с някои по-слабо. Някои неща ги преживява и остават в душата с раличен белег, друго не...Или пък човешкия живот е като пясъка до морето или океана. Времето ни измива докато в един момент не ни отнесе и отмие, като прашинка пясък някъде навътре във вечността със себе си.
Или пък... защо пък не човешкия живот да е като дъжд. Всяко едно нещо което ни се случва е като една капка във всичкото...Може да е малка или голяма, може да дойде със сила или пък не? Но винаги в един момент пада на земята и остава там. Земята в която един ден ще бъдем всички. Хората казват, че от земята сме дошли и там отиваме – прав при прахта..
Или пък....живота е като огън. Всеки един миг от нас, със нашите действия или бездействия, без значение се отделя една искра. Една следа, която грее и дава светлина на други. Иакрата изчезва някъде във въздуха и никога повече не се вижда...
А защо пук не живота да е като пушак? Отначало толкова осезаем, гъст, а след това избледнява...А защо пък не жовота да е като поляна. Толкова зелен и хубав, докато не дойде добитака, които те гази и яде, и не изчезнеш.
Можем да си развиваме хипотези за живота толкова дълго време, но не е ли по добре да си го живеем и да не мислим толкова какво е, какъв му е смисала? Дава се – взема се – консумира се...
Осъзнах нещо докато пиша това – колкото и лоши неща да се случват в един момент се блъскаш в скалата, морето те отмива и те взема, падаш на земята, отлиташ и угасваш, и ако не си оставил поне малка следа бидеш забравян! Нещата се случват, колкото и да се мъчим с нашете действие или бездействие, желание или нежелание. Важното, в крайна сметка от всичките тези глупости, който написах е, че исках да кажа – каквото трябва да стане, ще стане, харесва ли ни или не.
Искал съм да ме няма, да изчезна, да умра много пъти, опитвал съм се – очевидно имам друга насрочена среща с този горе ако го има, но не тогава, не сега. Никой незнае кога ...

И по традиция - песничка :)