Аз нямам визажа на лъскав тарикат,
и входът ми параден съвсем не е отзад.
На цар не се преструвам,
и да съм гол не се срамувам.
Не ближа паважа пред чуждия магнат,
и задникът си не продавам за един мандат.
На яве не санувам, балони не надувам,
подметки не целувам.
Няма вече аз да трая, дотегна ми да мълча,
хем на всеки ще го кажа, даже ще го изкрещя.
И всеки ден се чудя, защо ли тоз народ,
е свикнал да робува на някой цял живот.
И всеки ден се чудя, защо ли тоз народ,
когото и да псува, безполов му е гот.
Съзнавам живея в недомислен свят,
но щом решил съм нещо, отстоявам го с инат.
На цар не се преструвам,
и гол не се срамувам, подметки не целувам.
Няма вече аз да трая, дотегна ми да мълча,
хем на всеки ще го кажа, даже ще го изкрещя.
И всеки ден се чудя, защо ли тоз народ,
е свикнал да робува на някой цял живот.
И всеки ден се чудя, защо ли тоз народ,
когото и да псува, безполов му е гот.
Аз няма визажа, не съм ви на етажа,
не ближа паважа, поне да ви го кажа.
На яве не санувам, балони не надувам,
ръка на никой не целуевам...
И всеки ден се чудя, защо ли тоз народ,
е свикнал да робува на някой цял живот.
И всеки ден се чудя, защо ли тоз народ,
когото и да псува, безполов му е гот.
И всеки ден се чудя, защо ли тоз народ,
е свикнал да робува на някой цял живот...
Е я де и песничката! :)
четвъртък, 2 юли 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар