Сега, когато представлението приключи,
и всички хора си заминаха,
аз се изправям за последен път пред завесата -
просто същата песен...
Накарах ги да се смеят - накарах ги да плачат,
мечтайки силно докато умра, със сърце от камък...
Притискайки всеки угасващ към нежност и топлота,
пореден маскарад, без да обвинявам никой
сълзите отвътре - горящия дъжд,
Трябва да се скрия, но усмивката ми остава,
докато стените се срътят, света винаги има нужда от клоун
Знам, че света продължава да се върти и върти отново, но аз хванах вчерашния пламък,
и направих най-доброто което можах
но, аз съм артист - поет затворен във пръстен
някои ме наричат шегаджия, а други искат да попея, но света винаги се нуждае от клоун ...
Axel Rudi Pell - The Clown Is Dead
неделя, 12 юли 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар