Размисли и страти 28 или обратно в детството или пък фантазии от другата страна...

Will I ever see them back again
Or did they all die by my hand…
Or were they killed, by the old evil ghost, who had taken the ocean of all my dreams, which were worth to keep deep inside my heart…
I wish I, could get them back from the everflow before they'll fade away…

Когато бях малък, много обичах да чета приказки. Може би като почти всички хора. Приказки за магьосници и вещици, за дракони, лами, рицари и герой, красиви принцеси, вълшебства и всякакви зли и страшни, красиви и странни говорещи създания.
Всяка една приказка си има поука, която и до ден днешен важи. Всяка една приказка си има своята красота и вълшебство, стига човек да я носи в сърцето и душата си. Болно ми е, че вече не съм малък и не чета приказки...
Днес реших да почета, просто така, или по скоро провокирано от хубаво чуство, което не бях изпитвал от много време ... 
Цял ден чета приказки и като малко дете сгушен в кревата си рева безмълвно. Но рева от хубави чуства – чуствам се малък и крехък. Чуствам се в един свят, където ги няма сивите хора около мен, няма проблеми и доброто винаги побеждава.
Бях на бал заедно с прекрасно момиче, което беше мило, красиво, нежно, и най-важното пантофката стана точно на нейния крак! Пътувах с котарак, който носи чизми и заедно се биехме рамо до рамо. Имах в торбата на гърба си лапма, от която излиза красив джин, който ме питаше постоянно за желанията ми. После преминах през бодливи и транливи растения, сечах ги с меч и накрая се озовах през кула, а в кулата принцеса, която спеше. Толкова красива беше...целунах я, а тя се събуди...Спасих гъска, която снася златни яйца и я върнах на собственика.
Убивах вещици, за да избавя снежнобяло девойче и нейните приятели джуджета, за да спася две невинни деца, които щяха да станат обяд...
Бях ужасно грозен звяр, който танцуваше прекрасен танц с красиво момиче, бях и ловец с пуша, който застреля голям лош вълк.
А после стоях до река, която си мени цветовете и видях красиво като цвете момиче да влиза в нея, а след време и още едно, станах свидетел на караница между Кума Лиса и Ежко Бежко, докато се радвах на дар от сърце и слушах истории от урудлива баба за Крали Марко и зародената мома...
Толкова хубаво ми става всеки път и ми се насълзяват очите като се сетя за еднорога, за любовта която се крие във приказките. Често си мисля, дали има такава любов и във нашия свят. Мисля си, че този свят описан във всички тези приказки, във всички легенди и предания на всеки един народ по света, найстина съществува там някъде. За жалост в следващия момент се случва нещо, което ме връща в тази ми реалност. Реалност, в която си лежа в тъмната стая, на вън е навсякъде бяло, студено е и духа вятър. Повечето хора са сиви и лоши...А аз си лежа в леглото и пиша, може би некадърно но поне го правя...
А душата ми е като на малко дете – там някъде в приказките...
А ти, искаш ли да дойдеш с мен там? ;)

Stranded in the real world left in the world, no place for daydreams.
Serious life, I fall into a dark hole, and I can't come out...