Размисли и страсти – нам си кои по ред ... май 3? :)

Та те днеска се замислих, какво бих направил ако бях невидим /точно както се чутвам по някога/, мъник, който може да забавя времето? Сигурен съм, че този въпрос всеки, или почти всеки човек си го е задавал. Някои искат да ограбят банка, някои искат да „опрашат” колкото се може повече жени, респективно мъже, и т.н. – при всеки е различно. Аз пък искам да видя красиви мигове.
Искам да видя как грейва лицето на човек съкрушен от болка и тъмнина в единствения момент когато се усмихва за нещо. Когато си спомня, че има и положителни и хубави емоции. И то да я видя на забавен кадър, все едно от стар черно-бял филм. И искам да усетя и преживея този момент на радост...
Искам да видя как малкото новородено за първи път проплаква и заявява на света – „Е ме на! Дойдох и ще стана красив човек ... и все пак искам пак на топло”. Първия миг, когао се бори детето и прохожда само с леко доволна усмивка, че това е първото нещо, което то е постигнало с тези две малки и мекички краченца. Когато се вижда шастието в очите му като захапе нещо следвайки детския си манталитет всичко, което докопа с малките си пръстенца да пъхне в устата от любопитство.
Искам да видя как едно растенийце се бори за живот и пробива мократа почва на пролет, устремено към слънцето. И надига глава за нов живот, знаейки, че един ден ще израстне хубаво цвете и ше бъде откъснато от някой, подарено с повод или без на човек и ще пробуди усмивка, добра дума, пламъче в очите.
Искам да видя как двама влюбени чивечета се целуват за първи път. Едвам плахо на оскъдна светли и мислите им бушуват благодарни, че се получава нещо. И страстта им се увеличава докато не се слее в едно, което заявява на света „Ние се обичаме”.
Искам да видя, онзи момент когато бащината ръка държи малката и крехка детска ръчичка, воедейки го на училище за първи път. А то гордо, че е с татко крачи към знанието. Когато пет пъти по малката нежна бебешка длан е внеговата и неизплаканите от умиление и обич сълзи на тате биват преглътнати...
Искам да видя очите на същества при среща, чакана и жадувана толкова дълго. Две тела, толкова близки по сърце и душа, били разделени от времето и пространстово – любовници, приятели, семейство...
Искам да видя всички тези моменти, заради които си заслужава да си напомним и да знаем, че сме хора, че живота е толкова крехък и кратък...
Искам и мечтая – а мечтите са хубаво нещо, нали?

Sing with me, sing for the year
Sing for the laughter, sing for the tear
Sing with me now, just for today
Maybe tomorrow, the good Lord will take you away...