Страхове 2 ... или малко мисли в следствие на безсънието ...

Полупразно заведение. Тежка миризма на тютюнев дим. Бавен блус, носещ се от колоните, идващ от почти безличен, свръх дебел и брадясал мъж с китара и хармоника. Приглушена светлина. Тя седеше на края на бара с чаша мартини. Червената черешка се открояваше, като червени устни, жадни за целувка. Прозрачната течност се люшкаше в чашата, разклатена от бледа, но красива ръка с добре поддържан и лакиран маникюр. Грозновата жена, дълга черна коса, хубави форми на тялото. В другата ръка полу изгоряла, димяща цигара с следа от гланц за устни...беше с дъх на праскова...
Само един господ знаеше какво има в тази главица, защото дори и тя нямаше на идея. Мислите препускаха като на забързан филм. Хора, места, случки...човек...
А тя искаше само да е специална за някой. От връзка на връзка само наранено сърце и оставаше. Тя ли беше прекалено влюбчива и доверчива? Тя ли не беше наред и не за този жесток свят?
Мъж. Силна ръка на бара до нея. Запотена бутилка бира. Полу празна кутия цигари и сребриста запалка. Гляавата се клати в ритъма на музиката. Красиви скули, гладко обръснато лице и катинарче. Дълга права, кестенява коса. Лек, мистериозен и таен поглед към нея. Издут портфейл в десния заден джоб. И пак мислите препускаха. Мечтни и неизживяни спомени. Стените им го притискаха. Мислеше за нея...Още щом влезе, слагайки си билетчето от входа в джоба я видя и се влюби. Ето защо и седна до нея. Но колкото и да излъчваше сексапил и увереност, той се страхуваше да я заговори. Имаше самочуствието, че ще може да я свали, че ще може да е с нея за вечерта. Но някак си чустваше, че иска повече. Искаше да остарее с нея, искаше да има деца от нея, искаше да отвори сърцето и душата си, за да сподели болките и тревогите си с нея, да излее цялата си любов върху нея.
Тя се обръщаше към сцената. Погледа и всеки път падаше върху него. Всеки път за кратко, защото я беше срам. Когато бе влязал, нещо в нея потрепна. Страх или искра. Чустваше любов. Страшна любов. Дали беше ТОЙ, или бе поредния гнусен сваляч, който ще и даде нежност и любов за една вечер? Не, чустваше, че не е така.
А истината е, че се бяха виждали вече. Няколко пъти...даже бяха си говорили. Но всеки бе подтиснал чуствата си. Всеки го бе страх. Странни неща прави липсата или прекаленото самочуствие с хората...В тези два случая беше липсата. И двамата ги бе страх, но и двамата мечтаеха за едно и също. А силата, която движи света знаеше и ги бе определила един за друг...
По-късно вечерта, леко разведеляване...Тя си бе легнала сама в голямото легло. Утре е на работа. Пак документи. Пак папки и шеф, който да я кара да върши глупости. Той пред лаптопа. Утре сутрин оперативка. Чашата с черно кафе на бюрото. План за действие, таблици. Пак екип в офиса, който се мъчи да мисли с не особено голям успех.
И пак мечти. Пак блянове и стени, които притискат. Две души, толкова близки, и съшевременно толкова далечни. Искащи да са специални за някого...

Правилната песен според разказа?!

P.S.
Попитаха ме преди време, защо пиша толкова черни, мрачни, депресиращи неща. Ами, май намерих причината - ЗАЩОТО АКО НЕ ГИ НАПИША, ГИ ПОМНЯ И МЕ МЪЧАТ. Може би това е причината. А, и в крайна сметка никого не съм карал на сила да ги чете?