Страхове ...

„Черни дупки за очи, празни погледи, сиви лица, ходещи черупки. Никои не прави път за да минеш, никои не се извинява, щом те бутне”. Такива мисли се въртяха в главата й, когато се разхождаше по улицата. Имаше хора, които се усмихваха, но някак злобно и завистливо. Имаше хора които правеха път, но някак вяло и само защото не искат да се докосват до нея. Мислеше си, че е заради насиненото око, или пък от старите и избелели дрехи, които е облякла. А преди имаше живот. Учеше, смееше се, говореше...
Пътуваше в колата с него, но ги засече камион. Тя беше пияна, а той друсан. Отърваха се без никакви поражения – добре, че хубавите коли имаха предпазни средства.
След инцидента се скри. Не можеше да говори с хората, освен с него. Не можеше да се смее освен с него. Не искаше нищо друго освен един-единствен човек. А той, се беше променил. Когато се прибра след разходката, в ушите си чу въпроса:
- Къде беше?
Толкова далечено го чу и докато оттекваше в ушите й този въпро, тя усети юмрука в бузата си. А той, той стоеше пред нея почервенял от яд, изправил се толкова строго и заплашително.
- Просто се разхождах. Времето е прекрасно... – дори вече и сълзи не ронеше от болката.
- Не ме интерисува, гладен съм! Цял ден бях на работа, прибирам се, а няма какво да хапна. Приготви ми нещо, защото ще излизам.
- Веднага, а дали мога да дойда с теб после? От много време не сме излизали заедно...
- Не, ще се събирам с приятели!!!
Приготви нещо на бързо. Той хапна без да обели и дума, запали цигара, изпи една бира на бързо, даже и „Чао” не каза, не я целуна. На излизане, докато тя го изпращаше на вратата, той и удари поредния шамар, който оттекна в коридора. „Сигурно е от любов и за довиждане”, помисли си тя. Докато го нямаше, тя напълни пералнята и я пусна, изми приборите и чинийте, изчисти, и накрая уморена седна да си почине. Пусна телевизора за да има поне някаква компания. Пак за смърт, пак за изоставени деца, пак трагедии. Нямаше ли нещо хубаво на този свят, което да си заслужава да се покаже по новините. След това филм, който за пореден път показваше нещата от живота колко са хубави и розови ...
Съблече се гола, влезе в банята и се спря пред огледалото. Имаше хубаво тяло, с добре оформени гърди, но покрити със синини. Меки и бледи бедра със прорези по тях. По бледата си шия все още си личаха линийки от въжето. Когато влезе под душа започна яростно да се търка с гъбата, все едно искаше да махне тези белези. Искаше да заличи следите по тялото и душата си. Искаше пак да бъде чиста. Когато я заболя от търкане и почервеня, тя все пак реши да престане. Без дори да наметне хавлията си, излезе от банята, седна на дивана, пусна си любимата музика, наля си малко вино и се заслуша. Отнесе се далеч, далеч във времето и пространството...
В ранни зори, той се прибра и завари голото и студено тяло. Все така музиката вървеше, а до нея имаше чаша вино. В ръката имаше хапчета, а тя – безизразен и посинен труп беше останала гола дори и във смъртта си ...