Размисли и страсти или размисли над едно клише...

Леко послание към всички дето евентуално ще го четат това:
Хора, те тва са размислите и страстите на моя почти празен мозък ... извинявам се предварително – може да е хаотично, но аз никога не съм имал дарба да пиша – простете ми...

Та, некво никво време си е – 4:00 посред нощ. Малко, множко ми се събра последния месец и мисля, че може би така е трябвало или па да не е трябвало – но това не може никои да каже. Реално не е само последния месец де – от където и да го погледна си е 9 години...
Преди време чух история, която разказвам с кеф и ще продължа да разказвам. Става дума за един един човек, със собствен бизнес, който решил да се самоубие, защото не върви. Та аха да се самоубие и един дядо го спрял с думите „Няма да е все така”. И след време, човека решил да му се отплати за спасения живот, и когато отишал и намерил дядото и му предложил всичко в знак на благодарност, дядото му казал – „Момче, ти нищо не си разбрал. Аз ти казах, че няма да е все така...”.
Идеята на това е, че в живота нещата са на приливи и отливи, на светли и тъмно или както искате ги наречете – и никога няма да е все така ...
Преди време бях писал в едно друго мое умоизлияние, че добрите приятели са като звездите. Не ги виждаш постоянно, но знаеш, че те винаги са там...
Честно казано, малко хора знаят моята история – но повярвайте ми, искал съм да умра много пъти, бил съм толкова изпаднал в черната дупка и в депресия, че умишлено съм наранявал хора, които обичам от завист и злоба. Имам толкова агресия в мен, че ако я излея някъде, може да запълни доста. Но не, не това е начина. Начина, се убеждавам, е да се опреш на приятелите. Да се обадиш и да кажеш, че имаш нужда от помощ, че си сам, че плачеш, че искаш прегръдка, че имаш нужда. И ако дъшата и сърцето са живи заедно с твоите – получаваш. Ако не получиш, отиваш при друг. Нима винаги можеш да получиш? Не, разбира се, истината е, че може човека от другата страна да не може точно в момента – ето тук е момента да не разчиташ само на един човек. Не напразно, хората казват, че човек е богат когато има много приятели. Аз лично съм загърбвал важни неща за да помогна на някои, и найстина се надяевам и другите да го правят за мен или ще го направят ... Но пък не е целта да се оплаквам.
Имаше древно поверие за казана с души. И как боговете вземат душа от този казан и слагат във всяко новородено тяло. А представете си, че ти си една мъничка и крехка душа. Седиш си кротко в казана, до други души. Понеже човешките души са толкова нежни, чисти и без белези тогава, са като една, но изведнаж те взема една ръка и те слага в някакво тяло – обвивка, в която да и през някакъв период от време, и те пуска. И когато срещнеш друга такава душа, усещаш някак си, че преди сте били близки – и пак ставате близки – те така се раждат приятелствата. Горд съм да кажа, че има някои душички, които са около мен и чуствам така близки. Странно е, че някои от тях не познавам от много време, а някои познавам от много време – но си ги чуствам така.
Преди време се чудех, какво може да направи един човек частлив. За всеки е различно, и всеки го чуства по различен начин. Но разбрах нещо ново за мен, или по скоро го осъзнах напълно и за пореден път. Обичам и да гледам хората отстрани, особено тези душички, които да ми близки. Обичам да гледам как те се радват и забавляват. Как се смеят и говорят. Дори и никои да не ми обърне внимание аз съм готов да седя и да гледам. Много неща могат да се научат с гледане, макар, че старите хора казват, че ако с гледане ставаше, кучето щеше да е най големия касапин. Искам да виждам усмихнати и щастливи приятели...
Абе май е време да спра да пиша глупости да поспя?

Live another day
Climb a little higher
Find another reason to stay...