Малко размисли и страсти...

Напоследък говоря с доста хора. Някои са по-близки, някои не...
Учудвах се как хората продължават да мислят позитивно, как се радват на някакви неща, които аз мисля, че са глупави, как продължават да вярват в добрите неща, как виждат розавинко.
Убедих се, че до сега аз не съм бил прав за доста неща. И да, сам се убедих...
Приципно съм достатъчно голям инат, че като си навия нещо на пръста да го правя, да го вярвам да го следвам. Но, в случая виждам, че така е доста по-трудно да се живее.
Събрал агресия и омраза в себе си, готов да я излее върху някой. Мразейки, изпаднал в дупка на депресия, и постоянно лошо настроение. Тези неща са ми пречели, и то главно на самия мен. Пречеха ми да съм щастлив с някой до мен, пречеха на него, пречат на приятели и близки, пречат в работата. И по тоя начин на човек, колкото и да му е комфортно да си седи така и да мрази и да му е зле, защото е по-лесно, той сам си причиняма все повече и повече неудобства и нещастие. Колко и да ми е тъпо - това е истината.
Има го и факта, че човек не се променя за малко време. До колкото аз се познавам - може да ми отнеме поне месец само за да започна, и да го почуствам. На някои им отнема година, години, цял живот.
Та като говоря с хората, аз се променям, мислите ми ме променят. Като се замисля, май имма 2-3 човека, които са ми достатъчно близки, че да го усетят и да го видят. Друг е въпроса колко те са се забързали в ежедневието си, колко имат време да ми помогнат. Някои ще кажат, че това сам човек трябва да го направи, не мисля така. Хора сме, трябва да си помагаме. Дори и когато ни е срам, когато ни е некомфортно да искаме помощ...
Винаги съм се радвал и съм оставал доволен, когато срещу мен седи човек, който говори умно, открито. Знае, че има риск да те нарани по някакъв начин, че може да не ти хареса това, което говори, но го казва. Ето това са истинските хора. Без да се прикриват зад фалшиви маски...
(В този ред на мисли, днес примерно се радвам, че успях да се разбера с някой, на който държа много. Нещата не се развиха така както ми се иска, но колкото повече мисля, всъщност нещата са си по-добре така. Спечелих от цялата работа приятел, който мисля, че ще ми е такъв дълго време, пък надявам се, защо не и до живот.)
Общо взето днес мислите ми, както и цяла седмица и седмицата преди това са насочени в тази посока. Бях попитан на няколко пъти от разни хора, какво ми има. Е те тва ми има! :)
Променям се за добро може би. Променям се, не заради някои, макар, че честно казано това беше първоначалната идея, а заради мен самия...
Искам го, мога го, правя го! :)

Айде поздрав. Не е отправен конкретно, мисля, че всеки може да намери смисъл да се поздрави.

Sting - Shape Of My Heart