Одисея за приключенията на Великия Герой Бьорн или "Божествена комедия". Глава 1 - ДЕВИЦАТА КРАЙ РЕКАТА ЧАСТ 1

Одисея за приключенията на Великия Герой Бьорн
или "Божествена комедия"

ДЕВИЦАТА КРАЙ РЕКАТА
ЧАСТ 1

Бьорн се събуди преди изгрев слънце и повече не можа да заспи. Чувставаше се странно, сякаш нещо бе на път да се случи. Той се повъртя още малко в леглото и го обмисли. Последния път когато имаше подобно предчувствие, баща му бе излязал на лов в гората, за да не се върне никога повече.

Но Бьорн не го беше страх. Той нямаше какво да губи. Слънцето скоро щеше да изгрее, така че бе по-добре да се приготви да лов и да се надява, че ще улови нещо крехко за обяд. Ако свършеше рано, може би дори щеше да слезе до селото да размени месото за зеленчуци. Идеята за заешко с картофи му се хареса много и Бьорн изчезна между дърветата още щом първите слънчеви лъчи достигнаха долината.

Гората беше дома на Бьорн откак той се помнеше. Когато майка му умряла при раждането, баща му се бе върнал към старите обичаи на ловец. Бьорн старши имаше уютна малка колиба в гората, където живееше със сина си до преди година и само от време на време слизаше в селото. Сега вече го нямаше; отровна змия бе отнела живота му.

Така че Бьорн си нямаше никого освен самия себе си сега. Това не му тежеше, но понякога му се искаше да напусне колибата, да се пресели в селото сред хора и да се установи там. Ала гората бе неговото убежище и той я чувстваше като същинска майка. Човек трудно се разделя с онова, с което е свикнал, и за добро или лошо се е превърнало в част от природата му; много по-лесно бе да се продължава както винаги преди.

С леко сърце и тихи стъпки Бьорн се отдалечи от колибата си и се запъти надолу към реката. С малко късмет освен заешко щеше да похапне и прясна риба. Ала надеждите му скоро преминаха в разочарование, тъй като нищо не можеше да улови, въпреки че търсеше все по-надолу по по-надолу, където обикновено не ходеше.

Когато стигна пред самата река, Бьорн реши да спре да си почине. Той събу износените си кожени обувки и потопи краката си във водата. Не бе свикнал на поражения и чувството не му се нравеше. Доставяше му удоволстие да е сам сред природата, нейн пълен господар, но в момента тя бе взела надмощие над него и това го обезсърчаваше.

Зает с подобни житейски размисли, Бьорн за малко да не усети шумоленето в храстите. Нещо се движеше в другия края на реката. Ловецът наостри слух и се притаи; ако късмета му се усмихнеше, скоро щеше да има обяд.

Стъпките не бяха обичайни. Заешките бяха далеч по-леки, катериците се движеха далеч по-бързо, а глиганите никога не слизаха до тук. Бьорн се скри зад един храст и когато стъпките се приближиха, а сетне спряха, той подаде глава и се огледа за източника на шума.

Не беше нито глиган, нито мечка. Беше човек, млада жена, непозната. Дъхът на ловеца спря. Какво правеше тя тук? От скривалището си той я виждаше много добре и можеше да проследи всяко нейно движение. Девойката имаше дълги тъмнокестеняви коси сплетени на плитка до кръста й, стройна снага и много бяла кожа. Бьорн прецени, че бе на 16 или 17, само с година-две по-малка от него.

Момичето стигна до водата и седна на брега. Пръстите й се вдигнаха до косата и я разплетоха малко по малко. Сетне без да бърза тя съблече елека си и стана. Очите на Бьорн се разшириха. Ръцете й се плъзнаха под дългата ленена риза и тя се смъкна на земята, разкривайки млечнобяло тяло.

Бьорн никога не бе виждал жена без дрехи от врата надолу, а сега пред погледа му се разкриваха голи гърди, корем, бедра и глезени. Гледката му се стори изключително вълнуваща и привлекателна; той си помисли, че никога не бе виждал нещо по-красиво. В същия момент той осъзна, че момичето е дошло до тук за да бъде само и че той не бива да става свидетел на всичко това. Бьорн бе разкъсван от дълга си да се оттегли и от желанието да я погледа още малко; в битката надделя желанието и той остана, очите му приковани в девойката.

Тя се усмихна изглежда на себе си и бавно пристъпи към водата. Гърдите й съвсем не бяха като на младия ловец; бяха набъбнали, изваяни, като две обли форми наместо малките пъпки, които имаше той. Бедрата й бяха дълги, кръстчето й тънко, а там където се съединяваха краката й имаше само малка туфичка светлички косми. Бьорн несъзнателно облиза устни; така ли изглеждаше и Фрея, богинята на красотата? Искаше му да се приближи още до нея, да докосне кожата й, да покали косите й, да помилва гърдите й. Никога преди не бе виждал нещо толкова смущаващо, но и толкова хубаво. Младото му сърце заби лудо, а бузите му се покриха с руменина.

Девойката се потопи във водата и заплува. Бьорн се молеше тя да не се приближи дотолкова, че да го забележи; той сякаш бе като парализиран. Тя се обърна по гръб и онези слънчеви лъчи, който успяваха да си пробият път през дървесните листа, обливаха моркото й тяло. Като се насити момичето излезе от водата (а косата й се стелеше така изкусително по гърба й на мокри кичури) и се протегна под слънцето да изсъхне. Сетне, все така гола, тя изпра ризата си в реката.

Бьорн с разочарование видя как тя облече мократа риза и наново сплете плитката си; тананикаше си някаква странна мелодия и току пъхваше по някое цветче между кичурите. Ловецът си мечтаеше сцената никога да не свърши, но за негово най-огромно огорчение момичето стана, усмихна се на водата и си тръгна. На една част от него му се искаше да затича след нея, но той се стърпя и остана на мястото си. Тъга обля сърцето му. Беше така жалко да срещнеш нещо, което те вълнува до дъното на душата ти, и то да изчезне, да си тръгне така внезапно.

След час Бьорн се опомни и се затътри към колибата си. Нямаше повече желание да ловува, нито бе гладен. Легна си преди залез слънце, но отново не можеше да заспи. Мислите му все се въртяха около прекрасното голо създание, което видя край реката. В мечтите му момичето бе близо и той можеше да я гледа и да я докосва. Можеше да се приближи колкото си желае без да се притеснява. Можеше да сложи и той цвете в косите й. А после тя докоскваше и него. Постепенно мечтите му се превърнаха в сънища и за пръв от много време сънят му бе приятен и Бьорн се усмихваше.

На сутринта той се събуди в студеното легно и с въздишка установи, че се намира в колибата, а момичето с бялата риза никога не е било при него. С копнеж и надежда в сърцето Бьорн отново се отправи към реката и зачака тя пак да се появи. Часовете се точеха така бавно и едва към залез слънце с натежало сърце той се отказа и отиде да ловува. Успя да хване само един заек преди да се прибере. На следващия и по-следващия ден се повтори същото; нямаше и следа от момичето край реката.

Ала Бьорн не се предаваше лесно и се надяваше. На осмия ден след като я видя за първи път, младате жена се появи отново. Ловецът с възхита наблюдаваше как тя се съблече и се потопи в реката. Може и да не беше добра плувкиня като него, но танцът й във водата, му се стори изумително красив. Бьорн сведе поглед към собственото си отражение и го обзе самосъжаление и тъга. Тялото му бе едро и облечено в груби кожи. Буйна несресана коса растеше на руси сплъстени кичури по главата му. Сините му очи гледаха от грубовато, широко лице, покрито с гъста неоформена брада. Изглеждаше като пълен дивак, а името му Бьорн, което щеше да рече мечка, го описваше по-точно, отколкото му се искаше.

А когато тя отново си тръгна, ловецът осъзна, че със стария Бьорн бе свършено. Същата вечер той почти не отдели време за вечерята си, а напълни едно ведро с вода и внимателно се огледа в него. От баща си имаше чифт ръждясали ножици, които той изрови след усилено претършуване на колибата. Малко по малко ловецът подряза брадата, мустаците и косата си докато реши, че прилича повече на човек, отколкото на диво животно. Водата от ведрото отиде за хладка баня и накрая Бьорн си легна доволен и горд от себе си.