Изповед на чуствата. Част 1

Залагам на това, че тук никой не чете и не го следи. С почти чиста съвест и без много притеснения мога да споделя едни мисли. Така като го казах се сетих едно време как момичетата в нашия клас имаха едни неща наречени лексикони. Раздаваха ги на ляво на дясно и другите ги попълваха. И дневничета имаха. Мислехме ги тогава за много лигаво, а пък гледай ни сега - всеки луднал по блогове. Така де, това не е релевантно с днескашния ми пост.

Та, нещо ме гложди от няколко дни, седмици по-скоро. Как по дяволите, мили деца ще обясните чуствата. Кое чуство какво е? Това не е ли заложено от бебешка възраст. Мама и тате ни казват кое какво? Да, но ако се замилисм първата ни любов - никой не ни е казал, че сме влюбени. Човек просто си го знае? Мммм, да сигурно.

Аз съм се влюбвал. Всеки се е влюбвал. Аз пък и сега съм влюбен! Честно казано в светлината на едни последни случки не мислех, че ще стане пак. Но, май ще се окаже вярно това, което хората казват - За любовта граници няма, или пък възраст.

Та, какво е любовта. Какво чуства и как го чуства човек. Животните не чустват любов, казват - чуствали само привързаност. Но, пък ние хората нали сме уй по-напреднали същества. Нищо, че у много от нас първичното в много случаи е доста силно проявено.

Аз съм влюбен. И същевремено ме е срам. Срам ме е от мен самия, че успях да го допусна. Чуствам се слаб и зависим. Слаб защото не мога да контролирам чуствата си. Неспособен съм да си кажа или наложа да не правя или чуствам това или онова. Но пък съм много способен да свърша някоя глупост, защото като малко дете искам да привлека внимание. Не мога да контролирам и желанията си. Искам да я виждам постоянно. Искам да я погаля или прегърна. Искам да говоря с нея, искам да я опозная. Искам да и правя подаръци и малки жестове. Искам хората да ме гледат отстрани и завистливо да ми се смеят как на тея години се държа като тийнейджър. Как държа момиче (поправка: жена) за ръката с вплетени пръсти. Да я гледам и погледа ми искри и гори. Ама не от онези искри дето хората казват, че хвърлям като съм побеснял - от другите дето са като бенгалски огън в детска ръчица. Искам да я целуна - добре де, не само един път. Срам ме е от това, че мисля почти постоянно за това. Даже и трудно заспивам. Срам, ме е че искам да я сънувам. Искам, искам и все така заспивам както пееше Милена.

Ама найстина ли любовта е срам и чуство на слабост. Ми не! Чуствам се с крила. Вярно, не много големи и с не голям размах. Някак си като спънат кон се чуствам. Искам да бягам ама току направя две-три крачки и после се спирам. Мда, тя не знае. Трудно ми е да предам и обясня всичко това. Особено пък на нея. Особено на приятел дето го няма. Даже е трудно да го предам на себе си...

Раздвоен съм какво трябва да направя. Ето и за това сигурно ме е срам - защото не мога да взема решение. А от това решение зависи моя си живот. А, дали не зависи и живота на още един човек. Дали, ако споделя ще я направя щастлива? Дали, ако споделя ще ми отговори със същото? Ето, от това ме е срам и за това се чуствам слаб. От неизвестното. Но от друга страна пък се чуствам добре. Ебахти обърканото чуство е това лщбовта. Явно съм забравил какво е, или пък никога не съм знаел. Бил съм влюбен, познато ми е. Значи съм забравил.

Така, какво имаме до тук. Любов - срам и слабост - желание - страх и несигурност - едностранно привличане - нужда. И куп други, за които даже и не знам. Колко от тези за хубави? Любов май само. Всички други или са неприятни. Е, кво излиза - любовта като цяло е лошо чуство?

А, не. Грешен път. Любовта е много чисто нещо. Осталите чуства са защото не е споделена. Ако се окаже, че дори и след стъпките, които човек направи си остава несподелена - е тогава е найстина лошо. Поне за този, който я чуства.

Добре, втори опит за извод. Любовта е нещо красиво и чисто, което хората изпитват. Ммммм, а сега де. Защо тогава аз не се чуствам красим и добре? Айде, обратно към извод едно. Защото е несподелено. Ами, сподели я бе, тъпак. Ми, страх ме е.

Допълнение към извод две, или пък краен извод. Любовта е нещо красиво и чисто, което хората изпитват, но става нещо много лошо за човек, ако не е споделена. А, защо не е споделена? Защото човека отсреща просто не чуства същото. И не, няма нужда да си насочваме агресията, ако отсреща няма същото. Не може пък винаги да печелим. И, вариант две - защото ти глупецо мълчиш като бит гъз.

Така, излиза, че: ЛЮБОВТА Е НЕЩО КРАСИВО И ЧИСТО, КОЕТО ХОРАТА ИЗПИТВАТ, НО СТАВА НЕЩО ЛОШО ЗА ЧОВЕК АКО Н Е СПОДЕЛЕНА, ЗАЩОТО ТОЙ Е ГЛУПАК И МЪЛЧИ. Тук не включваме другия вариант - човека дане чуства същото. Защото ако си мълча, няма да разбера и ще се измъчвам още повече.

Та, аз ще съм страхливец и глупак и че се самонаказвам и депресирам защото ме е страх да кажа какво чуствам? Или ще кажа какво чуствам с риск да се почуствам стъпкан, прегазен, пребит, сам, депресиран и т.н.?

Ми, не знам все още. Може би, няма да разбера никога. Аз губя!

Животът - това е една малка кухня, където ние се подготвяме едно ястие, наречено щастие. В тази кухня, ние сме си главни готвачи, ние сами решаваме какви съставки да добавяме към нашата храна. Важно е да се помни, че няма универсална рецепта, така че да се получи, трябва постоянно да се опитва нещо ново ... И може би след това - ще получим желаната. - Пол Бокюз (не е дословно)

Много труден избор за края на тоя пост :) И все пак, май е подходящо: цък

П.С. А, да и чуството удря яко и изневиделица (поне в случая).
За сега мога да го кажа само тук: Обичам те!