Наблюдаването на хората ... или какво има около нас?

Много обичам понякога да седна някъде, без значение в заведение или насред улицата и да наблюдавам хората. От такива, които са сами до такива каквито са в компания. Някой казват, че това е воаьорство ... е може, нека съм воаьор ;)
Правя го от много години, а преди това не си давах сметка, какво може да научи и да види човек докато наблюдава. Обикновено се оставям да съм само интериор или придатък към ситуациите и с времето хората свикват, че има някой там и не му обръщат внимание. Стават си малко или много по-истински. Тогава може да се видят доста неща.
Това особено много ми помогна когато работех по клубовете. Това да виждаш хората на какво се кефят, да можеш да предухадиш какво да пуснеш и на кой точно. Защото когато чуят любимата си песен неизменно хората поглеждат към източника на щастието си - т.е. този, които я е пуснал. Било то подсъзнателно или не. И тогава се чете в погледите им едно малко частие. Дори и песента да им харесва, защото ги депресира и им напомня нещо загубено. А, аз, както се оказа съм от тези хора, който обичат да правят другите щастливи. С такъв вид наблюдения съм успявал през годините да събера или разделя хора, да измегна бой, да спечеля приятел и т.н.
Мислех тук да споделя едно кратко разказче за един старец. Лятото, крайбрежен град. Стареца всеки ден изваждал едно столче, сядал пред къщата си на главната улица, запалвал лулата си и по цял ден гледал хората, дето минават. И т.н. и т.н. Един ден докато гледал се усмихнал и издъхнал. Никой не разбрал, че си е отишъл цели 2 дена. Защото той винаги бил там и хората свикнали с него. Чак когато едно куче, което стареца хранел минало покрай него и го облизало и той паднал от стола тогава разбрали. Поуката трябваше да бъде, че стареца умрял доволен от това, което вижда. Надежда за хората. И, че винаги за нас сещат с добри чуста, тези с които се държим добре. Но няма да я напиша цялата.
Вместо това искам да ви кажа, мили деца. Оглеждайте се около вас. Заради забързания живот и личните проблеми сме се затворили в себе си и изтърваме толкова много неща около нас...
По традиция: ЦЪК (Sons Of Anarchy OST- House of the Rising Son)