Out of the dark ...

Йей! Много е готино да има едно такова място, за което човек се сеща рядко. Ама се сеща ;) Много съм далеч от мисълта, че това тук някой въобще го следи. Толкова време мина от както някой го следеше всъщност. Та днешната случка е по-скоро измислица, но съм много сигурен, че се е случвало на много хора. Той си отвори очите точно когато брадвата се спускаше заплашително към врата му. И не беше насред поле пълно с разчленени трупове и разхвърляни всяккаъв тип оръжия. А под топлите завивки. Всичко щеше да е перфектно ако това не беше поредния кошмар. С тъптящо сърце и плувнал в пот се огледа и през спуснатите завеси видя, че все още даже не е светло на вън. Проверка на екрана на телефона показа Понеделник - 7:07. Чудесно, час по-рано. След 10 минути и безуспешен опит да затвори очи и да открадне още малко време за дрямка той кротко стана, навлече дрехите си и се дотътри до кафе машината. Поне кафе преди работа може да помогне. Машината издаде звук подобен на задавящ се мотор на кола и просто отказа да пусне дори и малко от ценната течност в чашата. (цензура) Добре, явно кафето щеше да е в офиса. Поръчка на такси. Шофьор, който се оплаква от всичко и всички. Целия му свят е крив и най-вече жена му. Нямаше нужда да слуша за проблемите на други, но беше неизбежно. Добре, вече на спокойно в офиса. И пак шум на задавена кола и машината за кафе пуска нещо, което е близо до кафе - ама не точно. Побеснял, намусен, депресиран и доста заядлив си сяда на бюрото. Слушалки в ушите, агресивна музика. Потупване по рамото от колега, "добро утро". Усмивка на симпатична колежка. Мейл, в който пише похвала. Колега с покана за по цигара. Обсъждане на почивката. Сядане обратно на бюрото и вече по-приятна музика. И така един зле започнал Понеделник се развива много по-добре... а с него и седмицата. :) ------- Мда, на бързо е. Да, кратко. И кратки изречения. Но, мили деца, това се случва постоянно на някои хора. С идеята всеки да си го представи и изживее и да си го украси във малкото и подтиснато от ежедневието съзнание. Цък де!