Той беше много проблемно дете. Не проблемно като всяко дете, а доста повече. На 9 донесе гълъб със счупено крило. Уж да го гледа и превърже докато пак може да лети. Гълъба изчезна един ден и повече никой не го видя, но майка му видя капки кръв по пода на кухнята. Само той си знаеше, че беше обезглавил горката птица, бе я сготвил и после нахранил котката с черното ястие. Същата тази котка един ден избяга. И нея никой не я видя. Залепиха обяви по дърветата из квартала. Пуснаха обява в местния вестник. Същата тази котка увисна на едно дърво и бе разпрана. А вътрешностите й се оказаха във куклата на сестра му с идеята тя да оживее.
На 13 тормозеше, биеше и се гавреше с другите деца в училище. Един ден например причака една от девойките от другия клас и след като я спъна стъпи на гърба й, а с другия крак я рита в корема и слабините с преправен глас крещейки "ти ня заслужаваш деца".
На 14 започна да краде от всички около него. Причакваше децата пред училище и ги биеше, а дори и да му даваха парите си, пак не спираше. Започна да крещи на майка си. Обиждаше я и постоянно повтаряше на жената, че тя е виновна за всичко. Не искаше дори и да чуе за промяна на държанието си.
На 16 всичко продължаваше. Малтретирането и гаврата с животни и деца. Постоянните нападки и обиди към майка му. Единственото, за което му пукаше бе сестра му. Тя беше всичко за него. Когато бяха заедно, той бе различно дете. Нямаше и помен от тази тъмнина и отблъскваща злоба у него. Той я прегръщаше, изслушваше я и винаги й помагаше да се справи със всякакви трудности, които имаше. Бе готов даже да убие.
Сестра му от друга страна приемаше тази обич като нещо дадено и че винаги ще е там. Винаги ще бъде гарантирано и никога нямаше да бъде предадена. С годините започна да да злоупотребява с това. Използваше брат си за всякакви неща и искаше постоянно услуги от него. Или му вземаше парите, които майка им даваше, или го караше да намери кой да й напише домашните, та чак до това да набие или тормози някого в училище само защото на нея не й допадаше.
Живота си вървеше и нещата продължаваха. Понякога имаше и по-лоши моменти, но нищо не се променяше и двете деца все повече се сближаваха. Той братски обичаше сестра си, а тя го обичаше и го използваше. Случката, която промени нещата се случи един привидно нормален ден в гимназията. Тя харесваше едно момче. Тривиалната история със заигравките, гъделичканията, излизането да изпият по кафе след училище, разходките, се случваше и тя беше почти сигурна, че това беше първата и споделена любов. Разбира се, беше на ясно, че това няма да трае вечно. Но искаше да извлече колкото се може повече добри спомени. За това се отдръпна от брат си и вложи всичките си усилия да бъде с това момече, колото се може по-често и за повече време. Брат й от друга страна, разбираше всичко това и не искаше да пречи. Щастието на сестра му беше важно. Но това го караше да се затвори още повече. Всичките му тъмни навици се върнаха с още по-голяма сила.
На 18 вече мислеше за кражби, за да може да си позволи повече неща. Сестра му на 19 бе толкова далеч вече. Вече 2 години бе с момчето и нещата вървяха добре за тях. Брат й се върна към тормоза над съучениците си. Имеше едно момче, което тормозеше от 3 години насам. Вземаше му парите, биеше го, караше го да лази, целия арсенал от психически и физически тормоз. Момчето не искаше да се оплаче, за това и се случваше толкова продължително вече.
Един ден след училище брат й се прибираше от училище. И видя да седи на една пейка приятеля на сестра му. Той се приближи и седна до него. Без да казва нищо извади цигара и я запали. Момчето се обърна към него и щом го позна, поздрави. Изведнъж чуството да иска да доминира над всички и чуството на ревност заляха цялото му сърце. Всичко лошо се засили още повече след като момчето замислено се обърна към него и с толкова сериозен и искрен глас каза: "Обичам сестра ти. И някой ден ще оженя за нея и ще станеш чичо." След това се усмина мило и пак се загледа в далечината. Братът се паникьоса, чуставата на радост и на ревност се сблъскаха в него. И след кратка схватка по тъмните победиха. С всичката си налична сила удари момчето в главата. След това втори удар в гърдите. Поваленото момче едва питаше защо го прави, но между виковете и молбите да спре той само чуваше в главата си ударите на юмруците в плътта. Обърна се и се запъти към дома. А зад него остана да се превива обезобразеното момче, ревящо и не спирайки да се пита защо.
Вървейки към дома, той нямаше отговор на въпроса защо. Малкото останала човечност в него се опитваше да си обясни какво и защо бе станало. Това нямаше как да не повлияе на сестра му, дори и на него. След дългата разходка към дома, влизайки през вратата, сестра му се нахвърли върху него. Думите го жегнаха в сърцето и оставиха трайна следа. Последното, което сестра му каза преди да се затвори в стаята си бе "Благодаря ти! Сега пак съм сама. Иска ми се да умра..."
Той се затвори в стаята си, пусна музиката и увеличи звука, легна в леглото си и със скръстени зад главата ръце се загледа в тавана. Мислите се въртяха в главата му и колкото и да се опитваше да ги изгони, само чуваше думите на сестра си. Дори и кървавото лице на онова момче, не го трогваше. Депресията го налегна и стисна сърцето му. Камък се загнезди на гърдите му, а главата му започна до пулсира. Той осъзна, че не е за този свят. Агресията бе твърде голяма, депресията и самотата го убиваха бавно, и съвсем скоро нямаше да може да слезе от разрушителния път по, който бе поел. Тук се появи мисълта, че май нещата щяха да са съвсем различни ако го нямаше. Сестра му нямаше да има да умре, момчето, което преби щеше да е добре и да даде толкова много любов на сестра му. Момчето, което тормозеше най-вероятно щеше да е много щастливо. Майка му - тази изстрдала жена - и тя щеше да е много по-добре. Той бе тумор на този свят. В цялата тази тирада на мисли и чуства две неща не му даваха покой. Защо? И мисълта за самоубийство. Той широко отвори очи и реши, че последната глупост, която може да сътвори, ще е красива глупост. Щеше да отърве света от себе си и заедно с това да направи света по-хубав, поне за няколко човека.
В другата стая сестра му, с подпухнали очи от плач бе изпаднала в дълбока дупка. Мислите, че е сама пак, не брат й е прогонил човек с, когото беше щастлива не и даваха мира. КАто всеки млад човек тя беше болна от любов и страдаше толкова силно, че болката беше почти физическа. И точно в този момент, тя взе глупавото решение, че иска да сложи край на жовота си. Но преди това искаше да се помири с брат си. Най-малкото да си отиде с чиста съвест. Стана от стола, оправи си косата и отвори вратата. Първото нещо, което видя, бе лицето на брат си, тъмно и намръщено. В ръката си той държеше пистолет, а в другата лист хартия и химикал. Уплахата изчезна веднага и тя осъзна какво се канеше той да направи. Единственото, което успя да изстреля от треперештите си устни бе "Моля те, обичам те..."
Той се тресна от думите й. Очакваше поредната тирада, която само щеше да подхрани агонията му и да му даде тласък към края. Вместо това, тя с мил и уплашен поглед изстреля това. В този момент, сякаш нещо в него се пречупи. Всичките тъмни неща се стекоха някъде навътре, толкова навътре че изчезнаха. Той пусна пистолета, листа хартия и химикала. Разтвори ръце и прегърна сестра си. "Какво щях да сторя? Просто ми, сестро, обичам те". Мислите за края бяха изчезнали, заместени от чуство на вина и желание за по-добро. Искаше да поправи всичко, а дали не бе късно.
Тя не можа да повярва, че това каза. Искаше да каже нещо от сорта "Съжалявам, ти ме нарани, сега какво ще правя?", заедно с няколко обиди. И след това да му прочете лекция и чак накрая да му прости. Но, не се получи така. Думите, които каза излязоха сами от устата й или по-скоро от сърцето й. След като той я прегърна тя промълви "Щях да сторя същото като теб...". Прегърнати, седнаха на леглото и в следващите няколко часа плакаха и си говориха. Края на тъмните страници бе дошъл и за двете души...
Ще има продължение ;)
Disturbed - The Light (цък)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар