Обрати...или понякога тъмнината може да ти покаже светлината (част 2)

Осъзнаването на грешките е много трудно понякога. Така беше о в случая. Съня не идваше и той лежеше в леглото с ръце под главата загледан в тавана. Мислите, които минаваха през главата му биваха анализирани и след това затваряни в далчно кътче на съзнанието му. Всички тези неща, които бе направил или казал го жигосваха и в крайна сметка се чудеше защо.

В училище той оглеждаше всички с които се разминаваше. Те се отдалечаваха от него, страняха. Никой не го заговаряше, даже нямаше и поздрави. След последните случки той искаше да се променят нещата. Не искаше да е от тези лигавите и популярни хора, но искаше поне да го поздравяват, да му се усмихват и най-малкото да не бягат от него. Никъде не срещна онова клето момче, което тормозеше в продължение на години. Искаше да започне с него. В годините се бе чуствал силен, но сега се чустваше малък и нищожен. Дали всичко бе вече отминало и имаше ли начин да се върне обратно? Начина бе друг - не обратно, а отново...

Докато кротко си хапваше от сандвича, хората около него започнаха да си шушукат. По разтревожените му погледи разбра, че нещо неприятно се е случило. Със свито сърце и страх дали ще може да получи отговор се приближи до група ученички. Сега, когато душата му се освобождаваше от тъмнината и омразата, любопитството му бе голямо. И душата му сякаш усещаше, че лошата случка е свързана с него. Видя страха на момичетата и вдигна ръце. Думите му се спряха в гърлото и на него му костваше голямо усилие да ги изрече.
- Здравейте, няма да ви тормозя! каква е тази суматоха?
- Едно момче е в болницата, в критично състояние. Опитало е да се самоубие. - промълви едно от момичетата и веднага се обърнаха и с бърза крачка се отдалечиха.

Събирайки 2 и 2 той осъзна, че това е момчето, което тормозеше. Веднага отхвърли мисълта, че може да е свързано с него. Но видя добра възможност да започне новото си съществуване от тук. Реши да отиде в болницата - да се представи като нов човек и да помогне на момчето. Новото начало бе поставено вече в мислите и сърцето му. ОСтаваше само някой да му подаде ръка. Помоща можеше да дойде от това момче, стига омразата да не го бе взела на нейна страна. Доказателството, че хората се променят тепърва щеше да дойде.

Седна на един стол до леглото. Момчето бе бледо и очите му не помръдваха под затворените клепачи. Тих, бипкащ звук се чуваше от машината до леглото. Сестрите минаваха по коридора и си говореха за проблеми и случки от деня. Доктори уговаряха срещи и визитации, а хората, които бяха дошли да видят близките си чакаха безмълвно. Поседя мълчаливо около полувин час и си отиде. Утре ще се събуди и ще говорим.

Така се минаха няколко дни. Всеки ден след училище и на края на времето за свиждане той идваше и седеше до леглото. Всеки път искаше да каже нещо и всеки път онемяваше. На петия ден когато влезе в стаята момчето бе будно. Той замръзна на вратата, а зениците на лежащия веднага се уголемиха. Страха и ужаса завзеха завитото му тяло. Той пристъпи плахо до леглото и седна на обичайния стол. Сложи ръка върху ръката на своя бъдещ приятел:
- Съжалявм за всичко. Промених се. Сестра ми искаше да се самоубие заради мен, заради чудовището което бях. Аз исках да умра защото осъзнах, че не е това пътя ми. Бях изпълнен с безгранична омраза, незнайно защо. Или поне все още не съм открил причината. Исках просто да ти кажа съжалявам и да предложа помоща си ако имаш нужда от нещо.

В миг сърцето и мислите на момчето се изчистиха. Страха изчезна и го завладя спокойствие. Той само кимна. И проследи с поглед как той стана от стола и се запъти към вратата.
- Спри! Ела седни и ми разкажи.

А някъде там горе между два рафта, две фигури се свързаха. Пазителя изчезна, нямаше работа за него. А, възрастния мъж кимна с усмивка и се обърна за да продължи, това което правеше преди.



Понякога не можем да знаем кой може да ни е приятел или не. Понякога нещата се случват, а ние сме просто наблюдатели. Но е факт, че ако правим нещо, то винаги се случва нещо.



Five Finger Death Punch - Coming Down (цък)