АНГЕЛСКИ КРИЛЕ...или за една помощ

Измежду хората стоеше свит в ъгъла човек, не искащ да се набива на очи. Кротък и смирен се забавляваше по собствен начин. Наблюдаваше хората, а мислите препускаха в главата му. Чуствата се меняха постоянно, а душата му толкова изстрадала се беше свила в измамен покой. Чуството, че ще се случи нещо лошо не го напускаше, но той се опитваше да не мисли за това. Беше тук за да получи малко приятни мигове сред красиви души. Имаше нужда от това и за нищо на света не искаше да предава тази нужда. Отмести настрани черните мисли и чуства и се опита да не ги допуска до себе си. Поне до края на вечерта.

Минута след минута ставаше все по забавно и усмивката се връщаше на лицето му. Докато в един момент екрана на телефона не светна. "Поредното нещо свързано с работата", помисли си той и взе телефона. А там съобщението беше черно. Съобщаваше за смърт. Един ангел си бе заминал от този свят без време. Един ангел се бе върнал там от където бе дошъл.

Катастрофите бяха ежедневие в наши дни. Точно едно такова ежедневие бе отнело от този свят приятел. След краткия шок той остави телефона. Огледа хората около себе си и след като се увери, че никой не го гледа, зарови глава в шепите си и неговата болка започна. Зачуди се дали да не си тръгне. Дали да не избяга в нощта и да остане сам със спомените. Бе свикнал с болката и лесно щеше да я преодолее. Точно сега всичко, което бе заспало в него се събуди. Не, той нямаше да избяга. Не искаше да става жертва на затовира, който в момент се строеше в душата му. Поне не сега, може би утре, когато всичко щеше да е малко по-ясно.

Изведнаж ръка го докосна. Въпросителен поглед и думи питащи дали всичко е наред. В миг той изстреля какво се бе случило и душата му се се отскубна от часто от веригата, която току що я бе обвила. А до него седеше ангел. Или поне той така го виждаше. Създание окъпано във светъл ореол. И той сподели с него всичко. Камарата камъни, които се бяха стоварили върху съществото му се вдигнаха и той почуства една искра, която рестартира нещо.

Със сигурност имаше какво още да се направи покрай неприятната случка. Те първа трябваше да се изправи пред това да сподели лошата новина с други хора. Да гледа болката, която извираше от очите им. Предстоящото го жегна и камъните започнаха да се трупат пак. И тогава се случи нещо, което не бе очаквал, но искаше. Това сияние с нежен глас му сподели нещо. Думи бяха изречени, които той чуваше и разбираше. Но усещаше с голяма тежест. Протегна ръце и прегърна ангела. Чуството на спокойствие бе дадено. А той го прие с чиста душа. Тези криле, които го обгърнаха го изпратиха в една светлина, която накара душата му да почине за миг. След това всичко беше по ярко, всичко бе по-притъпено. А, лъча светлина бе неописуем.

За миг се замисли, че това не е правилно. Не искаше да занимава хората около себе си с проблемите си. Не бе правилно да осакатява забавлението им. И съжали, че бе споделил. Двете чуства се биеха в него и в крайна сметка надделя това, приятното. Реши да се оттгли. Имаше още много работа да свърши покрай случката. Разгледа хората около себе си. Искаше да ги запомни, за да може да се връща към приятното. Думите, които бе чул се загнездиха в сърцето му, точно до черните топки тъмнина. Вътрешната борба започваше и щеше да продължи. Но нещата се случваха понякога без предупреждение и всеки трябва да продължи. Защото, ако човек се предаде и откаже, някъде там нещо умираше и се губеше. И някой ден далеч в бъдещето нямаше да има никой.

Последните моменти преди да си тръгне, той прегърна хората и ангелските криле отново му дадоха това спокойствие. С чисто сърце и душа, той изчезна в ноща мислейки за следващите си действия. Живота продължаваше...поне за него...


Поуката тук е, хора, винаги се оглеждайте и търсете красивото, ангелите около нас. Винаги има на кого да се опрете и чуството е красиво и хубаво. Хората никога не са сами и не са създадени да са сами.
Аз ще пазя това, което знам, това което ми бе споделено като лично мое.

На тези хора, които може би ще видят това и може би ще се познаят...
Hellyeah - Thank you (цък)