Отплаващия кораб

- Аз…
- …не мога да продължа. Да аз ще го кажа за теб. Загубих всичко, всичко не материално. Искрата, която ме водеше. Любовта, която сънувах. Живота, който мечтаех.
- Ама…
- …не мога. Или не искам. А, когато искам не става. Хората са прави като казват, че само с искане не става. Но аз действах, и пак не ставаше.
- И имам чувството…
- …че не съм за този свят. Не ми е мястото тук и сега. Гледам хората около мен и една голяма част не ги разбирам.
- Но пък…
- …аз не разбирам и себе си понякога. Живея и мечтая за неща, които не мога да имам. Нямам желание за нищо и съм изгубен. Подвластен съм на агресията, апатията и депресията.
- Да, и тази…
- …тъмнина ме поглъща със всеки изминал ден. Дори намразвам бавно и тези, които наричам приятели. Тези, на които трябва да се подпра. Мислех, че аз трябва да съм скалата, на която те трябва да се подпрат. Насред тъмното море живот да застанат и да видят фара към щастието.
- Да, да и помагах…
- …на всички. Почти сигурен съм, че много малко хора ще кажат лошо за мен. Сигурно не съм чак толкова лош като човек. Но, това ми костваше и продължава да ми коства много. Събличам и късам от душата си всеки път. И раздавам. Хората вземат и учудващо някои благодарят.
- Така ли…
- …свършвам аз? Така ли изчезвам? Самотен, но не сам? Заобиколен от всичко това, което ме убива. Това не ме прави по силен. А бях силен! И сега си мисля, че съм силен! Всяка една любов си отива или е недостижима. Всяко едно приятелство избледнява и не може да се върне. Това ли е депресията? Това ли са черните мисли за изчезването безследно? - Толкова…
- …много въпроси. Аз ли съм такъв или света ме направи такъв?
- Всъщност…
- …остави ножа и заспивай. Утре е нов ден. Един кораб никога не се губи в безкрайното синьо. Всеки кораб има пристанище.

Утринните лъчи на слънцето се прокрадваха през клоните на дърветата и в стаята. Ароматната свещ вече догаряше и отдавна бе изгубила аромата на канела. През отворения прозорец сутрешния вятър сякаш наговорил се я изгаси. Нова тупна глухо на килима. Изморените и натежали клепачи се затвориха и кораба на днешния ден отплава…

Take me with you,
Take me far away,
Lead me to the distant shore

И по традиция - ПЕСНИЧКА