Посвещение /без рима и съжаление/

Това е посветено на всички,
които никога не ги е грижа.
Това е посветено на всички,
който никога не дават.
Това е посветено на всички,
които те карат да страдаш
И това е посветено на всички,
които винаги вярват.
Мислех, че сте ми приятели,
заседнали с мен до края на този живот.
Мислех, че сте щастливи,
че вървим по един път.
Мислех, че мога да ви се доверя,
да споделя, всичко най-лично.
Мислех, че имам надежда и щастие,
да се справим с вичко по-добре заедно.

Не, че не мога,
да живея сам.
Не, че не мога,
да се справя с всичко сам.
Не, че не мога,
да си дам всичко.
Не, че не мога,
да бъда щастлив и сам.

Но, човек не е създаден да живее сам.

Разхождах се между вас,
и късах от моето щастие.
Разхождах се между вас,
и късах от моето сърце за да ви дам.
Разхождах се между вас,
и късах от моята душа за да има за всички.
Разхождах се между вас,
и плаках заедно с вас - по-малко умирах.

Сега когато нямам нищо да дам,
всички ми обърнаха гръб.
Сега когато нямам нищо да дам,
никои не плаче с мен.
Сега когато нямам нищо да дам,
за вас се превърнах в демон, съсипваш живота ви.
Сега когато нямам нищо да дам,
още по бързо умирам сам.

Но, човек не е създаден да живее сам.

Сега когато изтича всичко,
аз се изправям пред вас с нищо в ръце.
Сега когато изтича всичко,
аз съм гол от чуства и мисли.
Сега когато изтича всичко,
аз все още ви гледам.
Сега когато изтича всичко,
аз крещя безсилен.

И последните слова са изречени,
без омраза и вина.
Отнех си всичко и нямам какво повече дам.
Убих се, чуствайки вина голяма,
Не за мен, а за вас.
Поднасям ви се без съжаление за мен,
но със съжаление за вас.

Но от горе пак ще ви гледам,
и ще ви обичам, толкова колкото и преди.
Защото аз не тая омраза,
И човек не е създаден да живее сам.


ЛИНК