Случвало ли ви се е да искате да стане нещо, а да не става? И когато най-малко се надявате и вече сте се отчаяли да стане? Чакам някои да коментира за позитивната енергия и всичките bullshits за това, каквото повикало това се обадило. Но на мен ми се случи нещо такова. И много, ама много се чудя дали имах нужда от това или просто съвпадение и стечение на обстоятелствата.
Та така се случи, че се събрахме едни хора, малко познавайки се, но си паснахме. Хора патили от живота и знаещи много за него, но в никакъв случай достатъчно. Хора над X години и под Y години ;) Хора с който можеш да обсъдиш, споделиш, да получиш съвет.
Няма да развивам тези да днешното поколение, акъла в главите им и всичко останало. След N часа на масата, не особено малко, но не и прекалено много алкохол /а, може би под негово влияние/ се чуствахме много по-близки. И не, никой с никого не си е лягал след това, перверзници такива. Минахме през толкова теми, че едва ли даже ще ми стигне и страница за да ги изброя.
Преживаването и чуството са си само мой! Просто ми беше чудно едно - как става така. И накрая /май/ го измислих - начин на живот и сърце.
Безаварийни километри, братя!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар