Случвало ли ви се е да искате да стане нещо, а да не става? И когато най-малко се надявате и вече сте се отчаяли да стане? Чакам някои да коментира за позитивната енергия и всичките bullshits за това, каквото повикало това се обадило. Но на мен ми се случи нещо такова. И много, ама много се чудя дали имах нужда от това или просто съвпадение и стечение на обстоятелствата.
Та така се случи, че се събрахме едни хора, малко познавайки се, но си паснахме. Хора патили от живота и знаещи много за него, но в никакъв случай достатъчно. Хора над X години и под Y години ;) Хора с който можеш да обсъдиш, споделиш, да получиш съвет.
Няма да развивам тези да днешното поколение, акъла в главите им и всичко останало. След N часа на масата, не особено малко, но не и прекалено много алкохол /а, може би под негово влияние/ се чуствахме много по-близки. И не, никой с никого не си е лягал след това, перверзници такива. Минахме през толкова теми, че едва ли даже ще ми стигне и страница за да ги изброя.
Преживаването и чуството са си само мой! Просто ми беше чудно едно - как става така. И накрая /май/ го измислих - начин на живот и сърце.
Безаварийни километри, братя!
понеделник, 30 май 2011 г.
Едно завръщане, или поглед през времето? :)
Днес се присетих за тва нещо наречено блоГ. Сетих се, че имах такъв. Чудесно! Я да видим има ли го още. Я па, имало го.
Отварям - чета. Абе аз съм писал хубави неща преди. 2 години ... па не е чак толкова много.
Опитах се да разбера дали има някаква промяна. С гордост мога да кажа - ДА! Няма да се впускам в подробности какви са. Тези, които е трябвало са я усетили, а тези, които не са - ще, или не е трябвало.
Не казвам разбира се, че съм нов човек, или че всички трябва да се хванем за ръце и да пеем Kumbaya, но света е малко по-добър (МАЙ?).
Добре де, малко съм поръждясал в писането - признавам. Готвя един нов дълъг разказ като Одисеята (но не толкова мрачен), който скоро ще започна да пускам. А до тогава - ебете се и се потете! /цинично - звучи като мен?! :)/.
\m/
Отварям - чета. Абе аз съм писал хубави неща преди. 2 години ... па не е чак толкова много.
Опитах се да разбера дали има някаква промяна. С гордост мога да кажа - ДА! Няма да се впускам в подробности какви са. Тези, които е трябвало са я усетили, а тези, които не са - ще, или не е трябвало.
Не казвам разбира се, че съм нов човек, или че всички трябва да се хванем за ръце и да пеем Kumbaya, но света е малко по-добър (МАЙ?).
Добре де, малко съм поръждясал в писането - признавам. Готвя един нов дълъг разказ като Одисеята (но не толкова мрачен), който скоро ще започна да пускам. А до тогава - ебете се и се потете! /цинично - звучи като мен?! :)/.
\m/
Абонамент за:
Коментари (Atom)
